Работата в Брюксел – мисията е възможна!

15 март, 2025

Калина Божкова е бакалавър по ,,Международни икономически отношения“ със специализация „Европейска интеграция“ от 2012 г.

Тя продължава образованието си в специалност „Международни отношения и икономика на развитието“ в Университета на Арканзас, САЩ – едногодишна програма за академично развитие 2011-2012 по инициатива „Младите Лидери на България“ на Фондация „Америка за България“.

– Какъв професионален опит имате?

– В момента съм професионалист по въпросите на ЕС с опит над 12 години, като основната ми експертиза е в сферата на европейските политики по здравеопазване.

Стартирах кариерата си през 2013 г. в Брюксел в офиса за европейски въпроси на Майкрософт, където работих около пет години. Там започнах в отдела за корпоративна социална отговорност, координирайки връзките и дейностите на компанията с младежки организации развиващи дигиталните умения и предприемачеството. По-късно станах част от Майкрософт отдела за дигитална политика и работих по въпроси като: защита на данните, киберсигурност, етика на изкуствения интелект и дигитални политики в здравеопазването.

След това се присъединих за около четири години към MedTech Europe (Европейската търговска асоциация), представляваща индустрията на медицинските технологии, в Брюксел. Там ръководих няколко години представителните и комуникационните стратегии на индустрията в сферата на ЕС политиките за дигитално здравеопазване, изследвания и иновации, достъп до пазара и етика на медицинските технологии.

След това ми се удаде възможност да се присъединя към глобалната комуникационна агенция ,,Еделман“, като ръководител на нов отдел за дигитално здравеопазване и медицински технологии в Брюксел. Там около две години съветвах клиенти относно техните отношения с европейските институции, и стратегиите им свързани с европейските политики за фармацевтиката, медицината, дигиталното здравеопазване и данните.

От две години съм директор за Европа на „Глобалния алианс за достъп на пациенти“ (GAfPA), и в този капацитет ръководя представителни и политически програми, представящи интересите на пациенти с най-различни заболявания. GAfPA е международна платформа с нестопанска цел, където заинтересованите страни се обединяват, за да идентифицират пациентските нужди, които след това биват адресирани чрез повишаване на осведомеността и политически инициативи.

– Какви предизвикателства сте срещали в своята кариера?

– Предизвикателствата на професионалния ми опит, в момента и като цяло в Брюксел, са многобройни и много интересни. Малко на шега, едно от тях е да обясня какво правя на хора, които не работят по европейски въпроси – Брюксел е малък балон сам по себе си, където всеки знае „тайните“ на бранша, но извън Брюксел никой не ни разбира. Надявам се да съм успяла малко или много да го направя в това интервю.

През 2013-та година, когато започнах кариерата си, за българи все още бяха нужни работни разрешителни, което доста затрудняваше намирането на работа в сферата. Като цяло, дълги години имах усещане, особено за жена с източноевропейско име, че всичко е малко по-трудно, но очевидно – не невъзможно. Сега вече сякаш е по-различно.

Източник: Capital.bg

По отношение на самата работа, предизвкателство е било във всички мои роли – най-вече в нуждата да съм винаги релевантна и конкурентна спрямо хора от всякакви националности и висок клас образования. За да съм успешна, всеки ден трябва да уча нови неща, да следя нови тенденции и да придобивам нови умения. Освен знания, в областта на политиката, е необходима и много креативност и мисъл, защото въпросите, кампаниите и документите, по които работя, са често много чувствителни, особено когато става дума за здравни политики и отношения между индустрията и публичния сектор. Комуникирам с много различни националности всеки ден, което изисква винаги да съм изключително съобразителна относно всички културни специфики.

Също така, в международния корпоративен свят, скоростта и целите са изключително динамични и често се изисква работа извън нормалното работно време, в най-различни часови зони, и много удължени работни седмици. Поне за моето поколение, това винаги са били изисквания, които не се поставят под въпрос – човек ги следва, ако иска да е успешен. В един момент се налага да се направи избор между личен живот и работен успех. Мисля, че най-голямото предизвикателство е те да се съчетаят.

– По какъв начин обучението по специалност „МИО“ ви е помогнало кариерно?

– Доста години са минали откакто съм била в университета, може би 14, тъй като последните 1,5 години прекарах, учейки паралелно в чужбина по обменни програми. Когато бях специалност МИО, можеше да се избират „специализации“ и аз избрах „Европейска интеграция“. Преподавателите по тези специфични теми бяха най-ярката част от обучението ми, тъй като те не наблягаха на теорията, а на добиването на истинско разбиране на материята. Също, тъй като всичко беше много практическо, понякога нямаше дори учебници за всичко, защото темите бяха много нови и развиващи се. Това всъщност беше предимство, защото трябваше сами да търсим много и актуална информация. Интересът, който специалността събуди в мен по европейските въпроси, в крайна сметка ми подсказа, че именно Брюксел е мястото за мен, а след това открих, че има огромен свят с толкова много възможности извън и около работата на институциите на ЕС. Бих казала, че началните знания, които добих от университета бяха много полезни в първите ми интервюта с организации в Брюксел, за да започна кариерата си.

– Бихте ли препоръчали специалност „МИО“ и какво бихте посъветвали бъдещите студенти?

– Вярвам, че специалността много се е развила след моето завършване и то в позитивна посока. Бих препоръчала специалността, тъй като е международно ориентирана и, ако студентите се възползват от възможностите, които предоставя, може да отвори врати в най-различни сфери в международни организации. Тези възможности варират от това да се придобият  конкретни знания по програмата без спестяване на усилия, до това да се комуникира задълбочено с преподавателите, които са инвестирани в обучението на студентите си, до това да се търсят винаги опции за допълнително развитие като обменни програми, стажове, семинари и т.н. Бих посъветвала бъдещите студенти да са много любопитни, да полагат усърдни усилия, за да са конкурентно способни на международния пазар, винаги да се стремят да разширяват кръгозора си и да помнят, че отговорността е тяхна да максимизират възможностите на образованието си, което служи като идеална база.